Забранените Земи

-Научи ме на нещо моментално или ще изнамеря книгата и така ще ти я тресна в главата, че ще получиш комоцио. - момичето звучеше доста заплашително и посегна към ножа останал от дъртия й баща. Сестра й имаше същият и винаги им е бил от полза. Сега момичето гледаше изпитателно нимфата без да обръща внимание на отказа й и напълно изкара ножа си като го насочи към нея и очите й почервеняха и станаха доста страшни.

-Уууу..страх ме е...-каза малката нимфа и се изсмя в лицето на Анаи.Изведнъж ножа изчезна ,като се появи в ръцете на Нериса и тя каза:
-Това ли търсиш?Вземи си го!-след тези думи тя литна нагоре с ножа ,като продължи:
-Ам...имаш два вариянта да си върнеш ножа!Можеш да ми се поклониш или намери сестра си!-след това зачака любопитно отговор.

- Ножа не го ща... и посмъртно нема да се поклоня на лигава идиотка като теб... Тъпи нимфи... И защо подя*олите да търся сестра си... - Момичето гледаше решително, без да й дреме за ножа и очите й станаха още по - червени като тя едвам се сдържаше да не нападне нимфата след което да я оскубе и удави много брутално.

[b]-Като не ти трябва....Добре!Намери сестра си или...Хм...Хъъъъм...Аха...тя...ще...умре!-каза предизвикателно Нериса като ножа изчезна някъде и продължи:
-Ножа вмомента се намира в сестра ти,ако искаш да си го вземеш я намери.Аз нямам нищо общо!-след тези думи Нериса изчезна и Анаи остана сама.[/b]

Момичето изсумтя и набързо изчезна търсейки досадната си сестра. Не заради смъртта й а заради скъпият нож...