Забранените Земи

Това бе една от най-опасните части на Мъртвата Зона. Беше забранен достъпа на хора - Имаше и защо. На това място обикаляха прокудените от Харуко граждани на Ератия. Може би не точно граждани а направо престъпници, които са заловени на местопрестъплението. Забранените стени бяха оградени с невидима за обикновените граждани стена. Стената бе "поддържана" от два доста силни магьосника. Стената беше предвидена да устои на всякакви опити за бягство или външен пробив. Беше забранено за хората, защото още щом попаднеха умираха бавно и болезнено. Просто магията бе твърде силна и чоешкият организъм не можеше да се противопостави на страничните ефекти като гърчове и задушаване. Оттук нямаше просто неможеше да се избяга...Единственият плюс е, че не се остарява...Може и да е минус, защото си затворен за вечни времена. Стената щеше да се "разпадне" само след смъртта на Оракула, което беше невъзможно...

Момичето пристъпи в тези забранени земи ,но нея не я беше страх по скоро се чувстваше добре и започна да се разхожда с ъс бавни и спокойни крачки .

Засега не ставаше нищо опасно,освен едно малко паяче ,което полази крака й....

Момичето усети как нещо лази по кракаи и я гаделичкаше ,когато видя тя просто го махна от себе си катого бутна с ръка и продължи да върви усещайки как тъмната и магическа част у нея бе доволна.

Пътя стана по мрачен...Паячето не се отказваше лесно и отново се качи на кракът на момичето...Но този път изглеждаше по-голямо...

-Ето за това мразя малките гадимки !-каза тя на глас и щом сабори паячето на земята го настъпа и го уби а после продължи да върви ,но имаше нещо която не и харесваше особено .

Паячето вече почиваше в мир..Тя Сакура навлезе в тъмната част на зоната като чуваше странни шепоти от сорта на :
-Махай се...Не си желано тук...тук..туук...-Като видя накакъв блясък пред нея...

-И кой го казва ?Ти ли ? -каза тя зловещо като се усмихна зловещо и продължи на пред и се доближаваше до този блясък .

Блясакът мръдна като от него се чу нежен глас:
-За какво си дошла тук?!-след това недоволно зачака отговор...

-За нищо важно ,просто тук се чувствам като в свой води ,защото тъмнината и мрака са ми като дом !-каза тя на нежния глас и попита :
-А теб какво те интересува защо съм тук ?-и зачака отговор като впери поглед в светлината .

Светлината намаля и от нея излезе една малка горска нимфа С кафява коса 8 годишна... като каза:
-Не можеш да продължиш...Тук е забранено...Там има стена..Невидима...Ако се докоснеш до нея-умираш!Трябва да спреш сега!Там има и пазачи...Не бива да продължаваш...-каза уж загришено нимфата,а нищо не се знаеше какво може да стане...Тогава тя продължи:
-Как се казваш?

-Яшимо Сакура ! И да знам за стената и за пзачите ,но не се тревожи за мен ,нямам намерение да ходя по нататък ,просто ще си се разхождам наоколо !Искаш ли да ми кажеш нещо ?-попитая и я погледна като каза :
-И освен това по скоро на теб не ти е мястото тук защото си още прекалено малка за такива опасни места като това !

-Мисля,че ме подценяваш...-Каза сърдито нимфичката и продължи:
-Хмм..Много добре!Искаш ли да те развеждам наоколо?-след това прикри лукавата си усмивка...

-Ммм да може и да си права!-каза и тя и си рече на ум "Нимфа значи ,по скоро чудовоще от колкото нимфа ,но добре щом мислиш че съм захапалавъдицата нека да не те излъжа !" и продължи-Съгласна съм !След теб !-и се усмихна лукаво зад гърба на нимфата .

-Нямах предвид тук...-каза тя и щракна с пръсти като се узоваха тук и видяха нимфата която плачеше..Тогава момиченцето каза:
-Това е нимфата обладяна от любовта...Тя отдавна е затворена тук...далеч от своя любим...Плаче за него ден и нощ...Жалка е!-когато изсъска тези думи Тя хвърли камък до плачещата немфа и се засмя...След това попита:
-Харесва ли ти тук?Може да се връщаме вече....

Момичето хвана камъка метнат от нимфичката след като се озове пред плачещата нимфа с невероятна скорост и каза :
-Това не е нужно !Ккаво се е случило с любимия й ?-и зача отговор .

-Името ми е Нериса...-каза с тъп тон момичето и продължи-Любимия й ли?Хъх...Той беше приластен от друга зла нимфа...Отведен в друго измерение..Тя го гледа в поточето и плаче за него...Аз бих го убила...Ъъъ..исках да каза спасила!-каза набързо Нериса като плачещата нимфа потопи ръката си в поточето...

-Значи така !-Скура погледна плачещата нимфа и рече :
-Ако си мислиш ,че ще му помогнеш с нещо стоейки тук и плачейки нищо няма да направиш ,би трябвало да отидеш при него и да развалиш магията която го е пленила !-ядосасе подаде ръка на плачещата нимфа като продължи :
-Ако го обичаш и искаш да си снего ми позволи да ти помогна !-обади се добрата част у нея и и се усмихна приятелски като зачака отговора й .

[i]Но преди да изрече последните си думи Нериса се ядоса на добротата на момичето и веднага се махнаха от това място като се върнаха пред невидимата стена...След това каза:
-Не може да имеш контакт с тази нимфа!Трябва да си вървиш или ще стане много лошо...Веднага!Ако не го направиш ще трябва да те изгоня от тук![i]

-Опитай !-каза и тя ,а след това се прикрив ръмнината с лукава усмивка и без да усети или разбере нимфата ,се телепортира в началото на Мъртвата зона и се запъти на някъде .

Хъх...Колко глупаво момиче!-каза нимфата и се скри в същата светлина чакаща следващия си посетител...

- Йоу... - кресна задаващата се розовокоска. Беше й писнало да се гълчи с оная плешива /хД/Харуко и реши да посети и тази част където да си говори или да дразни нимфичките. Незнайно защо беше използвала доста необичаен поздрав и със странни стъпки запристъпва към сумтящата и явно раздразнена нимфа. - Ти зла ли си - Попита момичето някакси по детински и се загледа в краката си обути в кубинки /нещо много странно за расата й/ и после нимфата която ходеше боса или с невидими пантофи... Момичето бе чувало от откачената си стара майчица, че нимфите са руси... Но тази беше пълна противополжност на традиционната блондинка. Това малко поуспоки момичето, защото не й се обесняваше какво е "крак" на някоя бедна руса нимфа, лишена от образование и акъл... Момичето отново изгледа любопитно нимфимката, която чакаше като рецепционистка следващият си гост или жертва за човекоядните крави криещи се в храстите...

-Защо питаш,Анаи?-каза очудено Нериса и погледна глупаво.Тя зачака любопитно отговор гледайки новото момиче ,което бе пристигнало току що.Момиченцено след това загледа уж часта ,каято се виждаше през небето и погледна отново Анаи.

- Защо ми знаеш името... - попита момичето без да издава, че е леко притеснена - Иначе искам да знам дали ще можеш да ме научиш на някоя техника имайки предвид, че съм антрота по народност и потекло... Но да е като за зли хора... Стаа ли брато - Момичето се бе вживяло достатъчно че да вбеси когото и да било с речника си и сега любопитно гледкаше нимфичката...

-Името ми е Нериса...На какво искаш да те науча?Да правиш халюцинаций на хората ли?А може й да прочетеш книгата "Как да те разкарам по десет начина?"-Нериса млъкна и загледа умно Анаи,като категорично бе решила да не я учи на нищо,затото знаеше,че после щеше много да си изпати.