Градината

-Добре каза момчето.
Сега ще се опитам хвана за ръката Сакура и се опита да разпери черните си криле,като така се надяваше да полети.

Такуто отвърна на целувката на момичето с още по страстна.И без да забележи крилата му се раздвижиха с ужасна скорост и те полетяха в небесата,като когато стигнаха дадена височина момчето забелза и просто правише сърчица в облаци,като накрая сърцето той застана по средата с сакура и бяха в облъче с формата на сърце,след това момчето видя че тя се е умалчала и я попита
-Саки Чан да не би да те притеснява нещо ?

Когато момичето се осъзна какво прави тя го отблъсна ,хвана се за главата сякаш е уплашено дете и рече :
-Н.н.не .НЕ! Това не бива да става!Не е възможно !!!

Момчето остана,като гръмнато след като Сакура го отблъсна назад.Той не се надяваше на точно такова нещо а на поне отговор на целувката,но нямаше какво да направи.Той отиде разтревожен при Сакура и каза
-Какво име данеби да направих нещо лошо.

-Не ! Аз ... аз..аз.. съм виновна ,аз направих ,а не трябваше !!!!-сълзи се стекоха от очите на момичето .Сакура се спусна на долу и когато стигна един метър от земята ,тя отново стана същата,крилете ги нямаше ,лъчезарния поглед ,сияещото лице и розовите дрехи също .Момичето се скри зар фонтана и се сви , сълзите не спираха да се стичат по бузите й ,а в главата си отчаяно викаше "Не биваше 1 Ти не можеш Сакура ,на теб ти е забранено да обичаш или да се привързваш към някого ,не бива ,за да не го загубиш !!!!!!!Не биваше да го дапускаш до себе си !Небиваше !!!!!".

От бузите на момчето също се стекоха няколко сълзи докато беше в въздоха,като видя какво става с Сакура.Тогава той се превърна в върколаг и падна на земята върху лапите си,като помириса къде се бе скрила Сакура отиде там и отново се превърна в човек.Погледна момичето,като скри това че е пролял няколко сълзи.След това погледна момичето и се опита да се усмихни и каза на момичето:
-Недей да плачеш молята успокой се няма от какво да се страхуваш Саки-чан.Няма да говорим за това ако не искаш извинявай ако съм те наранил с нещо.
След това избърса сълзите от лицето на момичето и я гушна.Като и каза
-Усмихни се няма от какво да се боиш,щом не ме обичаш няма нищо аз ще продължа да съм ти приятел.Извинявай че ти го казах просто любовта е като магия която не мога да контролирам.
Като вътрешно момчето си викаше,че той е виновен и не е трябвало да направи голямата грешка да покажи чуствата си и така да нарани момичето.Той не искаше тя да страда и искаше да върне усмивката върху лицето и.

МОмичето го гушна с думите :
-Не ,ти не си виновен ,а аз, аз съм виновната !Аз съм тази ,която е виновна !-каза му тя като го прегърна силно и каза :
-Гоменнасай !!!!!!

Ам момчето се очуди и прегърна момичето,като и каза
-Не си виновна за нищо ас съм виновния не трябваше толкова рано да признавам чуствата си.
Като той все още си мислише че Сакура не го обича и тажи защото си мисли че момчето и е сърдито.След това и каза
-Не ти се сърдя че не ме обичаш.Аз съм виновен трябваше да се старая много за да я заслужа а не да ти призня направо чуствата си.Извинявай Саки-чан моля те сега не тъжи.
След това момчето продължи да прегръща сакура,като я беше обгърнал с ръцете си и галеше косата и,докато гледаше очите на момичето.

-Не разбираш !-каза тя тихичко .

Момчето се замисли и не се сещаше,как да успокои момичето,но той нямаше да се откаже и затова трябваше да се опитва,да я разсмее.Тогава момчето се замисли и се покачи на едно дърво,като взе една пръчка.След това той подаде пръчката на момичето и каза:
-Да играйм малко на догони пръчката.Ти ще бъдеш красивото момиче,което хвърля пръчката а аз голямото куче.Чух че оспокоявало.
След това момчето се превърна в върколака и зачака Сакура,да му хвърли пръчката.

Момичето се засмя ,защото като чу идеята на момчето й стана смешно .Сакура взе пръчката и я метна като се усмихна .

Момчето се зарадва,че е успял да разсмее Сакура.Той тръгна след пръчка и след няколко секунди я донесе,като я беше улигавил цяла освен малко в единя край,защото си беше голямо куче хД.След близна лицето на Сакура легна и мило я погледна,като чакаше момичето да му хвърли пръчката.

Когато момчето я близна ,тя се засмя и помилва младия върколак ,а после го и гушна .После тя хвана пръчката за края който не бе олигавен и я метна отново .

Момчето подгони отново пръчката,като върколака започна с грамаден скок и успя да я хване още в въздуха,но без да иска счупи пръчка.След това се върна при момичето,но без пръчката защото бе счупена.Момчето се върна в обикновенната си форма и не искаше да си признава,че без да иска е счупил пръчката а каза на Сакура:
-Жалко Саки-чан Хвърляш прекалено силно и неможах да догоня пръчката.Но се радвам че те расмях и успях дори да получа пръчка.
След това момчето се засмя.

Момичето също се засмя и го гушна .Сакура се бе поизморила от днешния ден и едвам се сдържаше да не заспи като гушна момчето .

Момчето се усмихна и каза:
-Все пак ти си много добра учителка Саки научи ме да летя и съм ти много благодарен за това.
Но момчето бе доста объркано,защото незнаеше дали Сакура го харесва или не а вече го беше страх да я попита или дори да изрази с нещо,че харесва момичето.Тогава той я погледна и поне се утеши,че може да е близо до нея и каза н Сакура
-Изглеждаш ми малко уморена ако искаш се гушни в мен и поспинкай.
След това гушна момичето и се усмихна.

Момичето се сгуши в него и заспа като се усмихна и каза :
-Аригато !

Момчето продължаваше да си я гушка и да и гали косата,като и той притвори малко очите си.

Момчето си псинкаше,като се опитваше да разнищи дали Сакура го убича или не,защото бе объркан от думите и.

Момичето спеше леко неспокойно,тя от време на време потрепваше и стискаше очи ,сякаш нещо не бе наред ,сякаш някъде се случваше нещо зловещо или просто тя се променяше ,сякаш се бореше с нещо вътре в себе си .Очите ту придобиваха черни сенки ,ту си оставаха розови .

Момчето се събуди,защото усети че Сакура не е спокойна зареди нещо.Той я погледна и гледаше какво става с нея,като сега само се чудеше какво направи.